May 27, 2011, 12:51 PM

Пепел от рози

514 0 0

"Пепел от рози"
Със пръсти стисках тръните до кръв,
облизвах хищно пепелта от рози,
пищях обезумял към мъртвата Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя.

Очите ми горяха от омраза,
лицето ми превърна се в мъгла,
сърцето ми - сразено сякаш от проказа,
погубваща изгубената ми душа.

Аз жив уж бях,
но вътре в себе си умрях,
подобно въглен в тъмното изтлях,
изплюх се върху гроба си и отлетях...

*                      *                       *

Със зъби гризах вените и пиех кръв,
удавих се във пепелта от рози
и със разцепена от удари уста
проклинах Бога, Дявола и мръсната Съдба...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...