Признавам-затрудни ме с този въпрос.Винаги ми е било трудно да обяснявам без помощта на поезията...
Бог,в случая,е представен като създаделя и подобието на хората,на неживите в творбата.Една фигура,събираща действията и празнината на човечеството като цяло.Той ни е създал и ни праща изпитанията,през които всички преминаваме и които ни се отразяват различно.При поета те донасят чувствителност,болка и накрая смърт,при останалите хора,слепите,те създават,възпитават и изострят една безчувственост.Слепота,празнина.
Тук и на мен ми изниква въпроса-защо точно презиращ?Така го чувствам.Обвиняващ може и да е вярно,но пък той,поетът,мъртвецът,знае че да хвърли вина е безмислено и не е вярно.Никой не може да носи вината,дори и Господ,според мен.
И ако поетът има право да презира някого,то това е Господ.Защото очите на Бог са отворени,защото чедата му се превърнаха в бездушни неживи,защото,макар и да не е сляп,той си затваря очите.
Така го виждам аз,но колкото хора,толкова гледни точки.
по интересен, необичаен начин пишеш и усещаш
силата на поета и словото...може би търсиш
мрачния стил на писане...тежко ми идват думи
като...гниещо тяло...мъртвец сред неживи...,
но пък силно внушаваш идеите си. Замисляш...
с обич, Димитрина.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.