9 мар. 2008 г., 21:53

Пепелта на реалността 

  Поэзия » Философская
912 0 10
Поетът гори в своята студенина,
рисувайки трепетно сърце,
гали въображаема топлина,
храни мечти с безкръвните си ръце.

Поетът се дави жадно,
мъртвец сред неживи.
Тялото му гние бавно,
събира мислите си плашливи.

Само той вижда през слепотата,
изгорила отдавна нашите очи,
само той свети в тъмнината,
стиснала прекършените мечти...

... и той единствен може да умре,
защото само той живееше,
опита се слепотата да спре,
докато кръвта му тлееше.

Различен, в свят на неживи,
скрит зад кървави ридания,
удавен в чувствата ни фалшиви,
погребан в изсъхнали дихания...

И той изгасна...
светец, презиращ Бог,
болката в душа прекрасна
сега диша в своя гроб...

Поклон...

...


© Димитрина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Както винаги въздействаща, поздрави!
  • Признавам-затрудни ме с този въпрос.Винаги ми е било трудно да обяснявам без помощта на поезията...
    Бог,в случая,е представен като създаделя и подобието на хората,на неживите в творбата.Една фигура,събираща действията и празнината на човечеството като цяло.Той ни е създал и ни праща изпитанията,през които всички преминаваме и които ни се отразяват различно.При поета те донасят чувствителност,болка и накрая смърт,при останалите хора,слепите,те създават,възпитават и изострят една безчувственост.Слепота,празнина.
    Тук и на мен ми изниква въпроса-защо точно презиращ?Така го чувствам.Обвиняващ може и да е вярно,но пък той,поетът,мъртвецът,знае че да хвърли вина е безмислено и не е вярно.Никой не може да носи вината,дори и Господ,според мен.
    И ако поетът има право да презира някого,то това е Господ.Защото очите на Бог са отворени,защото чедата му се превърнаха в бездушни неживи,защото,макар и да не е сляп,той си затваря очите.
    Така го виждам аз,но колкото хора,толкова гледни точки.
  • 'мъртвец сред неживи' много въздействащо сравнение!

    а защо 'презиращ бог'?
  • Много силен стих!Браво,Димитрина!
  • по интересен, необичаен начин пишеш и усещаш
    силата на поета и словото...може би търсиш
    мрачния стил на писане...тежко ми идват думи
    като...гниещо тяло...мъртвец сред неживи...,
    но пък силно внушаваш идеите си. Замисляш...
    с обич, Димитрина.
  • Интересен стих!
  • Силен,чувствен,вълнуващ стих!!!Аплодисменти!!!
  • Не знам.Струва ми се,че можеш много повече и има къде по-подходящи думипред тези,които си подбрала...Само първата строфа ми допадна,нататък...
  • Браво, Дими! Много хубав стих! Прекрасно е, че на тази възраст усещаш силата на Поета! Поздравления за стиха и мъдростта на тази възраст!
  • !!!!!!!!!
    поклон!
    Много силен стих!развълнува ме!поздрав!
Предложения
: ??:??