Поетът гори в своята студенина,
рисувайки трепетно сърце,
гали въображаема топлина,
храни мечти с безкръвните си ръце.
Поетът се дави жадно,
мъртвец сред неживи.
Тялото му гние бавно,
събира мислите си плашливи.
Само той вижда през слепотата,
изгорила отдавна нашите очи,
само той свети в тъмнината,
стиснала прекършените мечти... ...