Пепелта на реалността

Comments

• 

  TeMiDa (Преследваща северния вятър)

  Както винаги въздействаща, поздрави!

  2008-03-16T22:54:50+02:00
• 

  Cursed (Димитрина Иванова)

  Признавам-затрудни ме с този въпрос.Винаги ми е било трудно да обяснявам без помощта на поезията...
  Бог,в случая,е представен като създаделя и подобието на хората,на неживите в творбата.Една фигура,събираща действията и празнината на човечеството като цяло.Той ни е създал и ни праща изпитанията,през които всички преминаваме и които ни се отразяват различно.При поета те донасят чувствителност,болка и накрая смърт,при останалите хора,слепите,те създават,възпитават и изострят една безчувственост.Слепота,празнина.
  Тук и на мен ми изниква въпроса-защо точно презиращ?Така го чувствам.Обвиняващ може и да е вярно,но пък той,поетът,мъртвецът,знае че да хвърли вина е безмислено и не е вярно.Никой не може да носи вината,дори и Господ,според мен.
  И ако поетът има право да презира някого,то това е Господ.Защото очите на Бог са отворени,защото чедата му се превърнаха в бездушни неживи,защото,макар и да не е сляп,той си затваря очите.
  Така го виждам аз,но колкото хора,толкова гледни точки.

  2008-03-16T14:56:16+02:00
• 

  Aske (Петя Косева)

  'мъртвец сред неживи' много въздействащо сравнение!
  
  а защо 'презиращ бог'?

  2008-03-16T14:39:55+02:00
• 

  natiii (Наташа Басарова)

  Много силен стих!Браво,Димитрина!

  2008-03-15T13:23:45+02:00
• 

  mariniki (Магдалена Костадинова)

  по интересен, необичаен начин пишеш и усещаш
  силата на поета и словото...може би търсиш
  мрачния стил на писане...тежко ми идват думи
  като...гниещо тяло...мъртвец сред неживи...,
  но пък силно внушаваш идеите си. Замисляш...
  с обич, Димитрина.

  2008-03-14T22:53:20+02:00