25 июл. 2012 г., 16:47

Пепеляшка от бара

2.2K 2 19

Кристалният ток отразява в дъга светлината.

Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.

Със жест отработен през рамото погледи мята

към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.

 

Извива снага  и по късата лъскава дреха

лепят се на куп похотливи придворни очите.

И всеки от тях е готов да предложи утеха,

но този сценарий отдавна го е препрочитала.  

 

Изящният глезен заплита плиета по масата.

Среднощ е и залата още кипи като  кошер.

Щом съмне, ще тръгне с карета-трамвай трета класа,

а Принцът ще дреме на бара, подпийнал и рошав.

 

Но още е нощ и блести мизансцена в позлата.

Развяла коси, Пепеляшка на маса танцува

и търси с очи и с наивен копнеж в тълпата

един, зарад който пантофка да губи си струва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво е написана истинската история за Пепеляшка. Но може би трябваше да има описани и сцени, в които тя готви или чисти. Никой не я цени Пепеляшка. Всъщност в днешно време момиченцата търсят принца на бял кон, а момченцата търсят Пепеляшка, за да поразчисти малко.
  • Браво! Невероятна си, Ели! Много харесвам точно твоя прочит на известните ни приказки.
  • Добре дошла на страницата ми, pepiляшке. "Въй"? Значи сме от едно и също село.
  • Изкефи ме!
    Едно гуш* от мен!
  • Принцовете останаха само в приказките, но стихотворението прави поразително впечатление точно с реализма си, с ярките и убедително изградени образи,независимо дали харесваме или не такива типажи! Много си добра, Ели, аплодисмент!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...