25.07.2012 г., 16:47

Пепеляшка от бара

2.2K 2 19

Кристалният ток отразява в дъга светлината.

Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.

Със жест отработен през рамото погледи мята

към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.

 

Извива снага  и по късата лъскава дреха

лепят се на куп похотливи придворни очите.

И всеки от тях е готов да предложи утеха,

но този сценарий отдавна го е препрочитала.  

 

Изящният глезен заплита плиета по масата.

Среднощ е и залата още кипи като  кошер.

Щом съмне, ще тръгне с карета-трамвай трета класа,

а Принцът ще дреме на бара, подпийнал и рошав.

 

Но още е нощ и блести мизансцена в позлата.

Развяла коси, Пепеляшка на маса танцува

и търси с очи и с наивен копнеж в тълпата

един, зарад който пантофка да губи си струва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво е написана истинската история за Пепеляшка. Но може би трябваше да има описани и сцени, в които тя готви или чисти. Никой не я цени Пепеляшка. Всъщност в днешно време момиченцата търсят принца на бял кон, а момченцата търсят Пепеляшка, за да поразчисти малко.
  • Браво! Невероятна си, Ели! Много харесвам точно твоя прочит на известните ни приказки.
  • Добре дошла на страницата ми, pepiляшке. "Въй"? Значи сме от едно и също село.
  • Изкефи ме!
    Едно гуш* от мен!
  • Принцовете останаха само в приказките, но стихотворението прави поразително впечатление точно с реализма си, с ярките и убедително изградени образи,независимо дали харесваме или не такива типажи! Много си добра, Ели, аплодисмент!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...