24 окт. 2014 г., 22:58

Пеперудено 

  Поэзия » Философская
537 0 8

Оставам пак от светлата страна,
макар че в мрак душата ми се лута.
Дори на клада, моля се сега
да не изгоря... нали съм пеперуда
притеглена от пламъка свещен 
(крила размахвам - ветрила искрящи),
забравила за онзи страшен ден
опърлил ги със неразумни страсти.
Но пак летя. Избрала съм съдба
нелека, но единствена за мене,
да грабвам светлинките от свещта
и ги разпръсквам, като дух нетленен.
С крилете си ще пърхам над света,
светулчено ще мигам в тъмнината
до онзи миг, във който изгорят,
запазили най-светлото в душата.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво много е хубаво
  • Таня, ти знаеш мнението ми за стиховете ти. И тук ти поднасям своето възхищение!
    Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
    ((( )))


    Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
    Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!
  • Свеща догаря
    Светлината чезне!?
    Но аз не ще се никога
    предам!
    Защото вярвам че доброто
    крилете носи то на любовта!
  • "С крилата си ще пърхам над света,
    светулчено ще мигам в тъмнината
    до онзи миг, във който изгорят,
    запазели най-светлото в душата."
    Харесва ми! Поздрав и успехи!
  • Браво!Силни чувства, споделени в стих!
  • Нека всеки пази светлото в душата си като теб, Таня!
  • Продължавай в същия дух, Таня!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Следвай съдбата си, Таничка, тази - на пеперуда, отива ти!
Предложения
: ??:??