Пеперудено
683
0
8
Оставам пак от светлата страна,
макар че в мрак душата ми се лута.
Дори на клада, моля се сега
да не изгоря... нали съм пеперуда
притеглена от пламъка свещен
(крила размахвам - ветрила искрящи),
забравила за онзи страшен ден
опърлил ги със неразумни страсти.
Но пак летя. Избрала съм съдба
нелека, но единствена за мене,
да грабвам светлинките от свещта
и ги разпръсквам, като дух нетленен.
С крилете си ще пърхам над света,
светулчено ще мигам в тъмнината
до онзи миг, във който изгорят,
запазили най-светлото в душата.
© Таня Мезева All rights reserved.
