28 янв. 2012 г., 18:03

Пеперуди във стомаха

2.5K 0 0

Най обичам да се чувствам твоя,

приютена в сън неизживян.

Своя свят ти давам... всичко мое,

цялата си същност ще ти дам.

 

Все се чудя -  как ще ме целуваш?

Кога сърцето ти ще разгадая?

И да чакам вечно ще си струва,

защото знам, че ще ме заведеш до рая.

 

Със крехка сладост все усещам

пеперудите в стомаха ми да се вълнуват.

Питат ме: „Кого ли срещна?”

Този, с който ставам друга...

 

Докосваш ме... но със слова

по-истински от всяка есен.

Чувстваш ли и ти това,

което всяка вечер да заспя ми пречи?

 

Колко нереално ме омая.

Представих си, че мое е небето.

Кажи ми как да ти призная,

че от теб пияно е сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...