Най обичам да се чувствам твоя,
приютена в сън неизживян.
Своя свят ти давам... всичко мое,
цялата си същност ще ти дам.
Все се чудя - как ще ме целуваш?
Кога сърцето ти ще разгадая?
И да чакам вечно ще си струва,
защото знам, че ще ме заведеш до рая.
Със крехка сладост все усещам
пеперудите в стомаха ми да се вълнуват.
Питат ме: „Кого ли срещна?”
Този, с който ставам друга...
Докосваш ме... но със слова
по-истински от всяка есен.
Чувстваш ли и ти това,
което всяка вечер да заспя ми пречи?
Колко нереално ме омая.
Представих си, че мое е небето.
Кажи ми как да ти призная,
че от теб пияно е сърцето.
© Ина Всички права запазени