Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
31 июл. 2007 г., 23:36

Песен 

  Поэзия
520 0 5
Сега седя и музиката свиря,
поредна песен композирам в нощта.
Но няма тя да е балада тъжна,
напротив, дивна ода, плам, за радостта.

А хората мъката ги обзела,
но не е само тя на таз земя.
Има толкова красиви рими,
не може да са само за една тъга.

Куплет, а после припев,
лек лиричен пак нюанс.
После соло и отвличам
мислите ти в този транс.

Там за елфите красиви,
за езера, гори и небеса.
Пак ще пея стихове игриви,
техен спътник ще бъде любовта.

Седя и пиша, нота пак след нота.
Свещта ми почти догоря.
А песента не е дори готова,
малко липсва да е съвършена тя.

Остава ТИ да я изслушаш,
да проникне вътре в твоята душа.
Да запееш строфите и видиш,
радост ли е, или измамна доброта!

© Рефицул Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??