Песен

2 янв. 2009 г., 16:33

Поэзия » Белые стихи

624 0 2

Песен

Гълъбице моя бяла,

ненагледна,

твоят поглед плах

разтапя ме.

Има ли нещо по-прекрасно

от песента ти сладка,

от плясъка на крилете ти...

Погледът ти пак ме търси

и това кара сърцето ми да пее.

Размахвам с криле,

опиянен от щастие,

и се понасям високо в небесата,

където песента ми кара

деня да заблести,

а любовта ми се смесва с

топлината на слънцето.

Радостта ми е безкрайна,

защото виждам,

че си ме последвала...

... нуждаеш се от мен!

Любовта ни е прекрасна,

като простора пред нас

и аз си мечтая за мига,

когато ще се притисна

в твоята панделка бяла

и нежно ще те целувам.