Песен
Песен
Гълъбице моя бяла,
ненагледна,
твоят поглед плах
разтапя ме.
Има ли нещо по-прекрасно
от песента ти сладка,
от плясъка на крилете ти...
Погледът ти пак ме търси
и това кара сърцето ми да пее.
Размахвам с криле,
опиянен от щастие,
и се понасям високо в небесата,
където песента ми кара
деня да заблести,
а любовта ми се смесва с
топлината на слънцето.
Радостта ми е безкрайна,
защото виждам,
че си ме последвала...
... нуждаеш се от мен!
Любовта ни е прекрасна,
като простора пред нас
и аз си мечтая за мига,
когато ще се притисна
в твоята панделка бяла
и нежно ще те целувам.
© Богдан Велков All rights reserved.
