8 янв. 2010 г., 21:41

Песен на авлига

2.1K 0 13

Ела по залез,

вплел в очите топъл звън.

Тревите морни  да поръсим

с звезден блясък,

и в стръковете мак унил,

да препънем крачките на здрача.

 

Ела по изгрев,

преди гъделичкащият лъч,

да затанцува върху моите клепачи.

Да изпреварим сутрешната глъч,

и мислите, пресъхнали в задачи.

 

Ела със капките на топъл дъжд,

или с дъгата, трепнала след него.

И в твоя пейзаж да бъда ръж,

във утрото ти синеоко -

песен  нежна  на  авлига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...