Ела по залез,
вплел в очите топъл звън.
Тревите морни да поръсим
с звезден блясък,
и в стръковете мак унил,
да препънем крачките на здрача.
Ела по изгрев,
преди гъделичкащият лъч,
да затанцува върху моите клепачи.
Да изпреварим сутрешната глъч,
и мислите, пресъхнали в задачи.
Ела със капките на топъл дъжд,
или с дъгата, трепнала след него.
И в твоя пейзаж да бъда ръж,
във утрото ти синеоко -
песен нежна на авлига.
© Гергана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
