Ела по залез,
вплел в очите топъл звън.
Тревите морни да поръсим
с звезден блясък,
и в стръковете мак унил,
да препънем крачките на здрача.
Ела по изгрев,
преди гъделичкащият лъч,
да затанцува върху моите клепачи.
Да изпреварим сутрешната глъч,
и мислите, пресъхнали в задачи.
Ела със капките на топъл дъжд,
или с дъгата, трепнала след него.
И в твоя пейзаж да бъда ръж,
във утрото ти синеоко -
песен нежна на авлига.
© Гергана Todos los derechos reservados