22 сент. 2021 г., 13:07

Песен с мирис на цветя

635 2 1

Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк,
днес песен за посрещане ѝ свири,
съзрял я сред жълтеещи баири,
а утре кой го знае де и как,

 

ще скита, сред полята, луд и млад.
Но песента му есента ще помни
сълзите ѝ от болката огромни,
до кости ще измокрят този свят.
В мъглите ще се крие, от зори,
ще бъде зла, самотна, безутешна,
с надеждата отново да се срещнат,
стърнищата неспирно ще гори.

 

И залезът ще бъде кървав все,
нали говорят – вятър предвещава,
пред прага свита есента остава,
любим да чака, като вярно псе.
Така е и да трае вечност тя,
любов да бъде, само два-три мига,
ни вятър, зная, ни любим се стига...
Остава песен с мирис на цветя.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...