Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк,
днес песен за посрещане ѝ свири,
съзрял я сред жълтеещи баири,
а утре кой го знае де и как,
ще скита, сред полята, луд и млад.
Но песента му есента ще помни
сълзите ѝ от болката огромни,
до кости ще измокрят този свят.
В мъглите ще се крие, от зори,
ще бъде зла, самотна, безутешна,
с надеждата отново да се срещнат,
стърнищата неспирно ще гори.
И залезът ще бъде кървав все,
нали говорят – вятър предвещава,
пред прага свита есента остава,
любим да чака, като вярно псе.
Така е и да трае вечност тя,
любов да бъде, само два-три мига,
ни вятър, зная, ни любим се стига...
Остава песен с мирис на цветя.
© Надежда Ангелова Всички права запазени