Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк,
днес песен за посрещане ѝ свири,
съзрял я сред жълтеещи баири,
а утре кой го знае де и как,
ще скита, сред полята, луд и млад.
Но песента му есента ще помни
сълзите ѝ от болката огромни,
до кости ще измокрят този свят. ...