24 мар. 2008 г., 10:14

Песен за Мъдростта

1.9K 0 11
Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.

И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!

Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.

Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.

Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.

Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.

Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.

Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Радкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...