Песен за Мъдростта
Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!
Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.
Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.
Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.
Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.
Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.
Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!
Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.
Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.
Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.
Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.
Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.
Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Радкова Всички права запазени
