Песен за Мъдростта
Жадно търсех в мъдри книги
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!
Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.
Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.
Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.
Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.
Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.
Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...
истини за същността.
Притчи, повести попивах
за човешката душа.
И разбрах на думи всичко,
овладях проповедта.
Знанието ме повдигна
и пораснах, полетях!
Мислех - време е да стигна
Храм, далеч от глупостта...
А неволно в мен повдигнах
само взискателността.
Всяка – знам – претенциозност
ме отделя от Духа,
а претрупаната сложност
храни мойта суета.
Сигурно съм днес невежа.
Tичам, гоня Мъдростта,
а не мога аз изглежда
да почина... да поспра.
Може би нетърпелива,
неспокойна съм, уви,
и дерзая как да стигна
в мен незримите лъчи.
Ако само се отпусна
и забравя за целта,
всички възгледи напусна –
ще ми стигне Радостта.
Ще ми стигне тази песен
днес отронена на глас.
Много книги май прочетох,
не прелистих свойта аз...
© Мария Радкова All rights reserved.
