1 мая 2017 г., 00:31  

Песен за Огоста

937 1 2

            Завръщам се пак след години

            в моето родно селце,

            пребродих морета, долѝни,

            но тука е мойто сърце.

________________

Припев:

 

           Тече ли,тече Огоста,

           забързана там под Моста*,

           отнася мечтите наши

           и нашата младост с тях.

__________________________________'

 

            Из малките улички пусти

            пристъпвам аз бавно сега,

            оглеждам се плахо да зърна

            я майчица, я мил баща.

 

            Лозите над мен се надвесват

            и шепнат ми сякаш със глас,

            завръщаш се късно човече

            и капчици ронят кат' плач.

 

            Пловдив

            2012

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

* - Моста-местност

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...