1.05.2017 г., 0:31  

Песен за Огоста

932 1 2

            Завръщам се пак след години

            в моето родно селце,

            пребродих морета, долѝни,

            но тука е мойто сърце.

________________

Припев:

 

           Тече ли,тече Огоста,

           забързана там под Моста*,

           отнася мечтите наши

           и нашата младост с тях.

__________________________________'

 

            Из малките улички пусти

            пристъпвам аз бавно сега,

            оглеждам се плахо да зърна

            я майчица, я мил баща.

 

            Лозите над мен се надвесват

            и шепнат ми сякаш със глас,

            завръщаш се късно човече

            и капчици ронят кат' плач.

 

            Пловдив

            2012

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

* - Моста-местност

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...