1.05.2017 г., 0:31  

Песен за Огоста

927 1 2

            Завръщам се пак след години

            в моето родно селце,

            пребродих морета, долѝни,

            но тука е мойто сърце.

________________

Припев:

 

           Тече ли,тече Огоста,

           забързана там под Моста*,

           отнася мечтите наши

           и нашата младост с тях.

__________________________________'

 

            Из малките улички пусти

            пристъпвам аз бавно сега,

            оглеждам се плахо да зърна

            я майчица, я мил баща.

 

            Лозите над мен се надвесват

            и шепнат ми сякаш със глас,

            завръщаш се късно човече

            и капчици ронят кат' плач.

 

            Пловдив

            2012

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

* - Моста-местност

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...