1.05.2017 г., 0:31  

Песен за Огоста

938 1 2

            Завръщам се пак след години

            в моето родно селце,

            пребродих морета, долѝни,

            но тука е мойто сърце.

________________

Припев:

 

           Тече ли,тече Огоста,

           забързана там под Моста*,

           отнася мечтите наши

           и нашата младост с тях.

__________________________________'

 

            Из малките улички пусти

            пристъпвам аз бавно сега,

            оглеждам се плахо да зърна

            я майчица, я мил баща.

 

            Лозите над мен се надвесват

            и шепнат ми сякаш със глас,

            завръщаш се късно човече

            и капчици ронят кат' плач.

 

            Пловдив

            2012

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

* - Моста-местност

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...