Песен за Огоста
Завръщам се пак след години
в моето родно селце,
пребродих морета, долѝни,
но тука е мойто сърце.
________________
Припев:
Тече ли,тече Огоста,
забързана там под Моста*,
отнася мечтите наши
и нашата младост с тях.
__________________________________'
Из малките улички пусти
пристъпвам аз бавно сега,
оглеждам се плахо да зърна
я майчица, я мил баща.
Лозите над мен се надвесват
и шепнат ми сякаш със глас,
завръщаш се късно човече
и капчици ронят кат' плач.
Пловдив
2012
© Хари Спасов All rights reserved.
