Песента ми
Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам,
да добавям чувства в стѝха пак, и пак.
И като фея, постепенно да орисвам,
мечтите им, от светлини на лунапарк.
Че те ми дават тези сили да живея,
на всеки ден, благословен, да благодаря.
На две съдби, от живеца си да влея,
от сила майчина, с любов, да подаря.
Аз искам тази песен да не свършва!
С модерен прочит нека да звучи.
Да бъде брънката, която ще ме свързва,
с децата... на децата ми дори.
Пред тях да мога аз да се изправя...
на детството, безгрижността да усвоя.
Поклон деца, пред вас, аз днеска прявя!
И благодаря, че ви имам у дома!
04.10.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
