17 апр. 2010 г., 15:14

Песента на дървената кукла 

  Поэзия » Другая
1048 0 8

 

 

Песента на дървената кукла

 

 

 

Дръпни конеца и вдигни ръката ми,

нека ти помахам, нищо че те мразя!

После със конците на краката ми,

принуди ме в твойте да полазя.

Облечи ми тази смешна дреха,

дето ми уши за представления.

И чрез мене постигни успеха,

с който ще те помнят поколения.

И когато блеснат светлините,

ме спусни на дървената сцена.

Дърпай ме отново за конците

и прави се, че говориш с мене.

Ще те слушам, няма да им кажа,

че ми се усмихваш за пред хора.

Аз съм само кукла, ти си важен,

кажеш ли ми „смей се” - ще го сторя.

И към края на аплодисментите,

след поклона и след гладиолите,

след като обрал си комплиментите,

аз ще свърша във купà с парцалите.

Но не ще да плача, аз съм кукла,

всичко ми е дървено, забрави ли?

Само ще те гледам през пролука

на сандъка, в който съм оставена.

И ще чакам, само как ще чакам!

Да ме вземеш в ново представление!

Нищо, че ще свърша пак във мрака

на поредното си погребение...

 

 

 

© Десислава Ценова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??