Песента на дървената кукла
Песента на дървената кукла
Дръпни конеца и вдигни ръката ми,
нека ти помахам, нищо че те мразя!
После със конците на краката ми,
принуди ме в твойте да полазя.
Облечи ми тази смешна дреха,
дето ми уши за представления.
И чрез мене постигни успеха,
с който ще те помнят поколения.
И когато блеснат светлините,
ме спусни на дървената сцена.
Дърпай ме отново за конците
и прави се, че говориш с мене.
Ще те слушам, няма да им кажа,
че ми се усмихваш за пред хора.
Аз съм само кукла, ти си важен,
кажеш ли ми „смей се” - ще го сторя.
И към края на аплодисментите,
след поклона и след гладиолите,
след като обрал си комплиментите,
аз ще свърша във купà с парцалите.
Но не ще да плача, аз съм кукла,
всичко ми е дървено, забрави ли?
Само ще те гледам през пролука
на сандъка, в който съм оставена.
И ще чакам, само как ще чакам!
Да ме вземеш в ново представление!
Нищо, че ще свърша пак във мрака
на поредното си погребение...
© Десислава Ценова All rights reserved.
