У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете.
Разтърси се вселената от вой.
Звукът прегърна с ярост върховете
и скъса кожите ни слой по слой...
Инстинктът ми и вълчата ти песен
смириха бавно дивото у мен.
Кипи по вените ти мракът бесен –
учител болката е съвършен... ...