Песента на гнева
У мен вълчицата оголи нокти
от гняв събуди се вълкът у теб
... луна заплака в следващите нощи,
светът замръзна – леден и свиреп.
Косите си развяха ветровете.
Разтърси се вселената от вой.
Звукът прегърна с ярост върховете
и скъса кожите ни слой по слой...
Инстинктът ми и вълчата ти песен
смириха бавно дивото у мен.
Кипи по вените ти мракът бесен –
учител болката е съвършен...
И всяка моя стъпка става нежност,
а твоите отекват като вик
и сливането ни е ръб на бездна –
върхът е като възли на камшик.
Не си простихме всички вълчи кожи,
но звярът в мен и тебе се смири –
една любов е промисълът Божи...
От кожите човешки как боли!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
