15 авг. 2012 г., 11:20

Песента на Караджейката

1.3K 0 16
Когато бях дете, обичах на хляба дъхавата кожа препечената му коричка. И не дочаквах да го сложат   на масата, крадях си тайно отчупвах залчета от края. С дъха на огъня незнайно отварях портите на рая.   Усещах първо как разрошва хлебарят с пръстите си топли косите бели на брашното припява му с любовни ноти.   А после бавно утолява с вода пшеничната му жажда, лъжичка сол, мая за слава и ето че така се ражда   под дланите му и набъбва тестото като гръд девича, за първи път когато тръпне от усета, че я обичат.   И после бухва, ще разпука, в желания и страсти стене за нощ, в която само бухал дере на утрото сатена.   Щом хвърлят я в окото черно на огнената пещ, трикратно расте в утробата копнежът за юлско млечнозвездно лято,   когато камък воденичен притраква в проста караджейка пропуква съчка, сънно птиче примамва с песен чародейна   по лунен калдъръм да тръгнеш към кули с бойници и стражи и щом на сутринта се върнеш видяното да го разкажеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валяаааааааааа!!!
  • С дъха на огъня незнайно отваряш портите на рая...
  • Дълбоко е тукИ чисто...
  • Браво!
  • "Щом хвърлят я в окото черно
    на огнената пещ, трикратно
    расте в утробата копнежът
    за юлско млечнозвездно лято,"

    Коя хвърлят в огнената пещ...така и не ми стана ясно...
    На къде отиваш и на кого ще разказваш - също...
    А защо носи това напевно име - въобще не разбрах.
    Куп метафори с които от сега нататък всеки трябва да се съобразява, защото Йотова ги е използвала вече...
    Определено стихото е без ясна концепция, каламбури и нищо повече...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...