15 авг. 2012 г., 11:20

Песента на Караджейката

1.3K 0 16
Когато бях дете, обичах на хляба дъхавата кожа препечената му коричка. И не дочаквах да го сложат   на масата, крадях си тайно отчупвах залчета от края. С дъха на огъня незнайно отварях портите на рая.   Усещах първо как разрошва хлебарят с пръстите си топли косите бели на брашното припява му с любовни ноти.   А после бавно утолява с вода пшеничната му жажда, лъжичка сол, мая за слава и ето че така се ражда   под дланите му и набъбва тестото като гръд девича, за първи път когато тръпне от усета, че я обичат.   И после бухва, ще разпука, в желания и страсти стене за нощ, в която само бухал дере на утрото сатена.   Щом хвърлят я в окото черно на огнената пещ, трикратно расте в утробата копнежът за юлско млечнозвездно лято,   когато камък воденичен притраква в проста караджейка пропуква съчка, сънно птиче примамва с песен чародейна   по лунен калдъръм да тръгнеш към кули с бойници и стражи и щом на сутринта се върнеш видяното да го разкажеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валяаааааааааа!!!
  • С дъха на огъня незнайно отваряш портите на рая...
  • Дълбоко е тукИ чисто...
  • Браво!
  • "Щом хвърлят я в окото черно
    на огнената пещ, трикратно
    расте в утробата копнежът
    за юлско млечнозвездно лято,"

    Коя хвърлят в огнената пещ...така и не ми стана ясно...
    На къде отиваш и на кого ще разказваш - също...
    А защо носи това напевно име - въобще не разбрах.
    Куп метафори с които от сега нататък всеки трябва да се съобразява, защото Йотова ги е използвала вече...
    Определено стихото е без ясна концепция, каламбури и нищо повече...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...