Когато бях дете, обичах
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно –
отчупвах залчета от края.
С дъха на огъня незнайно
отварях портите на рая.
Усещах първо как разрошва
хлебарят с пръстите си топли
косите бели на брашното –
припява му с любовни ноти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up