15.08.2012 г., 11:20

Песента на Караджейката

1.3K 0 16
Когато бях дете, обичах на хляба дъхавата кожа препечената му коричка. И не дочаквах да го сложат   на масата, крадях си тайно отчупвах залчета от края. С дъха на огъня незнайно отварях портите на рая.   Усещах първо как разрошва хлебарят с пръстите си топли косите бели на брашното припява му с любовни ноти.   А после бавно утолява с вода пшеничната му жажда, лъжичка сол, мая за слава и ето че така се ражда   под дланите му и набъбва тестото като гръд девича, за първи път когато тръпне от усета, че я обичат.   И после бухва, ще разпука, в желания и страсти стене за нощ, в която само бухал дере на утрото сатена.   Щом хвърлят я в окото черно на огнената пещ, трикратно расте в утробата копнежът за юлско млечнозвездно лято,   когато камък воденичен притраква в проста караджейка пропуква съчка, сънно птиче примамва с песен чародейна   по лунен калдъръм да тръгнеш към кули с бойници и стражи и щом на сутринта се върнеш видяното да го разкажеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валяаааааааааа!!!
  • С дъха на огъня незнайно отваряш портите на рая...
  • Дълбоко е тукИ чисто...
  • Браво!
  • "Щом хвърлят я в окото черно
    на огнената пещ, трикратно
    расте в утробата копнежът
    за юлско млечнозвездно лято,"

    Коя хвърлят в огнената пещ...така и не ми стана ясно...
    На къде отиваш и на кого ще разказваш - също...
    А защо носи това напевно име - въобще не разбрах.
    Куп метафори с които от сега нататък всеки трябва да се съобразява, защото Йотова ги е използвала вече...
    Определено стихото е без ясна концепция, каламбури и нищо повече...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...