Песента на моряците
Сутрин нежно вълните целуват брега,
да събудят от изтока слънцето.
То проблясва под сноп светлина
и избухва аленеещо над морето.
Плуват лодки и хвърлили мрежите,
се оглеждат рибари в лъчите му,
колко улов днес ще си занесат
в домовете, да нахранят чадата си.
Запрелиства денят часовете си
и следобедно дремва си слънцето.
Свиват мрежите с улов и усмихнати
песен пеят рибарите за морето.
Тази песен е толкова хубава,
че и слънцето слуша с морето,
и със залез в оранж под скалите
прегръщат се ветровете с вълните.
Там се раждат нимфи, сирени
и русалки със перки седефени.
Там ходят само моряци, които
нямат си своите земни любими.
У дома не се връщат никога,
навярно защото обиква ги дъното.
А рибарите бързат със улова
да се върнат у дома, до огнището.
Затова пеят, да не чуват зова
на прекрасните морски творения,
и по светло да слязат на брега,
дето ги чакат жените им.
(Благодаря на седем за невероятната му музика!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
радвам се, че ви е харесал стиха!
