Песента на моряците
Сутрин нежно вълните целуват брега,
да събудят от изтока слънцето.
То проблясва под сноп светлина
и избухва аленеещо над морето.
Плуват лодки и хвърлили мрежите,
се оглеждат рибари в лъчите му,
колко улов днес ще си занесат
в домовете, да нахранят чадата си.
Запрелиства денят часовете си
и следобедно дремва си слънцето.
Свиват мрежите с улов и усмихнати
песен пеят рибарите за морето.
Тази песен е толкова хубава,
че и слънцето слуша с морето,
и със залез в оранж под скалите
прегръщат се ветровете с вълните.
Там се раждат нимфи, сирени
и русалки със перки седефени.
Там ходят само моряци, които
нямат си своите земни любими.
У дома не се връщат никога,
навярно защото обиква ги дъното.
А рибарите бързат със улова
да се върнат у дома, до огнището.
Затова пеят, да не чуват зова
на прекрасните морски творения,
и по светло да слязат на брега,
дето ги чакат жените им.
(Благодаря на седем за невероятната му музика!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
радвам се, че ви е харесал стиха!
