3 мар. 2011 г., 13:28

Песента на поетите 

  Поэзия » Философская
646 0 1
История рисувана сънува мигове,
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...

Ръцете ми от майчината ласка,
докосващи децата вечерта,
с милувка топла в златна есен -
жадувана целувка през нощта.

Воали, нежности и слънце,
луна над ореола на мига.
Икона свята пак докосваме
и пием от живата вода...

Сълзите се превръщат в песни,
в съдбовни песни през нощта,
а ние, твоите поети -
прекланяме пред Бог глава!!!


21.10.2010г.
Галина Москова

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??