Песента на поетите

3.03.2011 г., 13:28 ч.

Поезия » Философска

728 0 1

История рисувана сънува мигове,
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...

Ръцете ми от майчината ласка,
докосващи децата вечерта,
с милувка топла в златна есен -
жадувана целувка през нощта.

Воали, нежности и слънце,
луна над ореола на мига.
Икона свята пак докосваме
и пием от живата вода...

Сълзите се превръщат в песни,
в съдбовни песни през нощта,
а ние, твоите поети -
прекланяме пред Бог глава!!!

21.10.2010г.
Галина Москова

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2011-06-12T16:46:03+03:00

Преплиташ стихове и песен...отлично