Песента на поетите
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...
Ръцете ми от майчината ласка,
докосващи децата вечерта,
с милувка топла в златна есен -
жадувана целувка през нощта.
Воали, нежности и слънце,
луна над ореола на мига.
Икона свята пак докосваме
и пием от живата вода...
Сълзите се превръщат в песни,
в съдбовни песни през нощта,
а ние, твоите поети -
прекланяме пред Бог глава!!!
21.10.2010г.
Галина Москова
© Галина Москова All rights reserved.
