Прекрасна
е песента на щурците в
синхрон със звуците
ескалиращи
на тишината.
Там някъде са птиците,
а не чувам гласа им.
Не виждам любовта,
а я търся!
Щурците ми напомнят, че е жива.
Умират бавно клетките, а
радостта напира в
целувката на цветята
и уханието на земята.
Там някъде, някой ме чака!
Единствен!
© Василка Ябанджиева Все права защищены