23 янв. 2008 г., 20:10

Песимистично...

868 0 2
 

Не мога... празна съм

и няма лек.

А съм оптимистка... весел,

забавляващ се в нерадости дори

човек...

 

Искам, а не знам какво.

Всъщност, знам, но страх ме е да

го поискам, защото е

далеч за мене то...

 

Моля се...

Това остана.

Дори не вярвам, че съм аз...

Не искам, толкова не искам...

не искам да съм тук във този час...

 

Няма ме...

А искам да се върна - Аз!

Да бъда вечна...

Къде съм?... Търся се...

Дано се срещна...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Ракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...