23.01.2008 г., 20:10

Песимистично...

865 0 2
 

Не мога... празна съм

и няма лек.

А съм оптимистка... весел,

забавляващ се в нерадости дори

човек...

 

Искам, а не знам какво.

Всъщност, знам, но страх ме е да

го поискам, защото е

далеч за мене то...

 

Моля се...

Това остана.

Дори не вярвам, че съм аз...

Не искам, толкова не искам...

не искам да съм тук във този час...

 

Няма ме...

А искам да се върна - Аз!

Да бъда вечна...

Къде съм?... Търся се...

Дано се срещна...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...