Песъчинка

11 мар. 2008 г., 07:53

Поэзия » Любовная

553 0 1

И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.

Като песъчинка в окото,
с незабележима осезаемост.
Разстилам те върху платното
на спектакъла му монохромен.

Уж залисани по мързелива чайка,
дори не го изпратихме.
Поне от престорена учтивост,
можеше да му помахаме...

Песъчинка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения