Песъчинка
И слънцето ни изостави.
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото,
с незабележима осезаемост.
Разстилам те върху платното
на спектакъла му монохромен.
Уж залисани по мързелива чайка,
дори не го изпратихме.
Поне от престорена учтивост,
можеше да му помахаме...
Гмурна се в лазурния си акварел
с детинско оправдание -
чакали го и на друг паралел.
Като песъчинка в окото,
с незабележима осезаемост.
Разстилам те върху платното
на спектакъла му монохромен.
Уж залисани по мързелива чайка,
дори не го изпратихме.
Поне от престорена учтивост,
можеше да му помахаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
