Пет лева и три цигари
В джоба на сакото си скрих
пет лева и три цигари -
за всеки случай, за черни дни
да има; че видиш ли,
ще дойде време, ще завали:
я дъжд, я сняг, а може и от яд
някоя градушка да вземе да запука,
а на мен никак не ми се иска
в лошо време стаята си да напускам.
В джоба на якето пък си оставих
две пълни до горе запалки;
че знаеш ли колко лошо е
отвътре да гориш, а насреща ти -
празна кутийка от кибрит.
И не щеш ли това време дойде -
потърсих ги, де, първо там където казах.
Прерових внимателно всеки джоб подред
и като че ли те се бяха изпарили.
"Няма ги, бе. Крака ли им пораснаха
или пък ръце?! Може ли да си
толкова малоумна?" - укори ме
моя вътрешен глас.
Обзе ме паника и ставаше все по-зле.
С часове ги дирех из пустата къща...
"Затрила съм ги, но,
по дяволите, къде?! - мислех си аз,
преровяйки с треперещи ръце
още веднъж празните джобове.
Добре че поне нямаше кой да ме чуе?
Седях в тъмното антре,
когато силни гърмежи прекъснаха ме
и трябваше да стана.
Погледнах през прозореца - туше!
Чернееше се пустото небе, че и порой,
моля ти се, щеше да запраска!
От къде се взе тоя мой късмет!?
През сълзи обух си обувките набърже.
"Недей, де! Моля те! Изчакай ме! " -
провикнах се.
Май все пак навън ще трябва да изляза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чалъкова Все права защищены
