10 окт. 2017 г., 11:21

Пет последни слова

928 2 8

По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя,
летен скитник под стряха
унило се свря,
с длан покриваше фаса.

По среднощен паваж
светят мокри неони.
Няма жива душа,
няма летни балкони.

Само две проститутки
пушат сетен тютюн,
сякаш две мокри котки
търсят топъл уют.

Пет минути последни
от мига на септември.
Пет последни слова
пред студа на октомври.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мариана! Не мисля, че съм заслужил всичките ви похвали, но с радост ги приемам като едно окуражаване да продължавам да пиша поезия.

    Поздрави на всички добри приятели от сайта!
  • Приятели, благодаря ви за окуражителните думи!
    Няма да скрия, че отдавна се пробвам в попрището на поезията, но до сега нямах някакво отличено стихотворение. Изглежда тук се е получило.
  • Асоциативно...много интересна постановка...
  • Интересно изпълнена идея.
  • Харесах!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...