10 oct 2017, 11:21

Пет последни слова

  Poesía
921 2 8

По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя,
летен скитник под стряха
унило се свря,
с длан покриваше фаса.

По среднощен паваж
светят мокри неони.
Няма жива душа,
няма летни балкони.

Само две проститутки
пушат сетен тютюн,
сякаш две мокри котки
търсят топъл уют.

Пет минути последни
от мига на септември.
Пет последни слова
пред студа на октомври.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мариана! Не мисля, че съм заслужил всичките ви похвали, но с радост ги приемам като едно окуражаване да продължавам да пиша поезия.

    Поздрави на всички добри приятели от сайта!
  • Приятели, благодаря ви за окуражителните думи!
    Няма да скрия, че отдавна се пробвам в попрището на поезията, но до сега нямах някакво отличено стихотворение. Изглежда тук се е получило.
  • Асоциативно...много интересна постановка...
  • Интересно изпълнена идея.
  • Харесах!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...