По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя,
летен скитник под стряха
унило се свря,
с длан покриваше фаса.
По среднощен паваж
светят мокри неони.
Няма жива душа,
няма летни балкони.
Само две проститутки
пушат сетен тютюн,
сякаш две мокри котки
търсят топъл уют.
Пет минути последни
от мига на септември.
Пет последни слова
пред студа на октомври.
© Атеист Грешников All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
