По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя,
летен скитник под стряха
унило се свря,
с длан покриваше фаса.
По среднощен паваж
светят мокри неони.
Няма жива душа,
няма летни балкони.
Само две проститутки
пушат сетен тютюн,
сякаш две мокри котки
търсят топъл уют.
Пет минути последни
от мига на септември.
Пет последни слова
пред студа на октомври.
© Атеист Грешников All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
