10.10.2017 г., 11:21

Пет последни слова

924 2 8

По-малко от час
да си кажеме сбогом,
по-малко от час
до октомври остана.
Тихо вън заръмя,
летен скитник под стряха
унило се свря,
с длан покриваше фаса.

По среднощен паваж
светят мокри неони.
Няма жива душа,
няма летни балкони.

Само две проститутки
пушат сетен тютюн,
сякаш две мокри котки
търсят топъл уют.

Пет минути последни
от мига на септември.
Пет последни слова
пред студа на октомври.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мариана! Не мисля, че съм заслужил всичките ви похвали, но с радост ги приемам като едно окуражаване да продължавам да пиша поезия.

    Поздрави на всички добри приятели от сайта!
  • Приятели, благодаря ви за окуражителните думи!
    Няма да скрия, че отдавна се пробвам в попрището на поезията, но до сега нямах някакво отличено стихотворение. Изглежда тук се е получило.
  • Асоциативно...много интересна постановка...
  • Интересно изпълнена идея.
  • Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...