27 окт. 2017 г., 23:45
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце!
Устата и във гърч се свила.
Не знаела какво да изрече...
Петното малко, нейно, да не
загуби сила.
И ето пазела го тя... И ден и нощ го крила.
От себеси дори за общото добро.
Но забравила че то, било създадено ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация