Петно
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце!
Устата и във гърч се свила.
Не знаела какво да изрече...
Петното малко, нейно, да не
загуби сила.
И ето пазела го тя... И ден и нощ го крила.
От себеси дори за общото добро.
Но забравила че то, било създадено
от майчината сила.
Поуката за нас каква е!?
Че туй петно е нашата съдба горчива...
Съдба на майчино добро.
Което на хората добри да дава сила.
Но също и страшно да боли...
За погубената обич на неразбраните душа.
© Ангел All rights reserved.
