Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв
някъде чак зад гори тилилейски,
може би точно човекът е прав -
прави си крачките верни, житейски!
После поглежда през рамо, мълчи,
леко прокарва пръсти в косата,
даже да страда, съвсем не личи,
чака огньовете там, в небесата. ...